Казанлъшката община отговаря административно за много малки населени места и едно от тях е старозагорското село Енина. Тази област е в пределите на южната част на страната и се откроява предимно с планинския си облик. Именно в такъв район е разположено селото, а до града на розите разстоянието е само четири км. Подножието на Стара планина също може да послужи като добра точка за ориентир за тези, които искат да намерят точното местоположение на селото. Първоначално това населено място попада в пределите на Източна Румелия – такива са разпоредбите на подписания Берлински договор през 1878-ма година. Седем години по-късно настъпва Съединението от шести септември, което отрежда на мястото статут на село в Княжество България. Легендите започват да разказват за девойка на име Яна, която е най-красивата мома в родното си село. Останала сираче от малка, тя трябва сама да започне да си изкарва прехраната. Така всяка сутрин и вечер прибирала с песен на уста своите кози.
Местните хора от Енина много обичали девойката, която се разбирала добре с всеки и благодарение на нея целият свят наоколо придобивал други очертания. По-нататък преданието гласи, че един много красив и изключително беден момък се влюбва в момичето. За сметка на бедността си, момъкът притежава рядка и невиждана дарба. Той можел да накара всяко дърво да се превърне в красива приказка, стига само да го докосне с ръце. Дълго време момъкът не се решава да разкрие своите чувства, но един ден едно от козлетата на Яна се губи и тя тръгва да го търси. Уж добре познаваща всички кътчета на планината, за пръв път пред Янините очи се открива дивно красиво място. От него съвсем ясно се разкривала гледка към целия Балкан. Също така видяла Долината, която сякаш обгръщала балканското място. След дълго време момичето намира дома си, а после взима решение да си вземе сбогом със съселяните и да се върне да живее на чудното открито наскоро място. Както вървяла по пътя, изведнъж чула стъпки зад себе си. Когато се обърнала, видяла да я следва влюбения момък. Той не искал да изгуби единственото, което обича.
Намирането на козата съвпада с друго повратно събитие, пак предавано от същата тази легенда. Където спряло животното, на това място Яна и момъкът основават своя дом. Енина възниква обаче не от тяхната къща, а от липсата на хората, която усещали от отиването на Яна на далечното място. Постепенно хората напускат родните си къщи и се заселват близо до младото семейство, като в крайна сметка това довело до оформянето на селото. Най-старият славянски препис на един апостолски текст се намира на територията на селото и по-точно – в местната църква. Знае се също така, че в по-ново време един човек се записва като доброволец в редиците на Македоно – одринското опълчение при избухването на Балканската война през 1912-та. Само веднъж през последните години – през 1965-та – броят на местното население минава численост от 3 000 души. Последното преброяване е от 2011-та и тогава тук живеят общо 2 477 души. На територията на селото живеят българи и роми.
